dodic (Деян Димитров)
266 1705
17 jul 2008, 22:00

Черни многоточия 

  Poesía
731 0 16
 

Вечер въздухът е влажен.

Тъй силно намирисва на съмнения.

От тук започват... Някъде след прага

на самотата тягостните измерения,

със своите спирали, задушаващи

и мисъл, и желание за въздух,

с увиснали, беззвуково дълбаещи

въпроси в мозъчната тъкан.

И стаята внезапно се смалява. Блъска.

Рита в бледите ми слепоочия.

А в пукнатото на стените съскат,

стотиците ужасни многоточия,

готови всеки миг да ме погълнат,

да впият черното си в мене,

превръщат кислорода в трънен -

боде по дробове и вени.

И малкото, което имам,

през ужаса си го прецеждат,

след цедката съм тъмен, тъмен,

към себе си отвън поглеждам

и бързам със съня да се завия,

и белким в него ми олекне,

че вечерта е черна - от ония,

дето със самотност те зачеркват.

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??