5 mar 2008, 17:57

Черни щъркели

  Poesía » Civil
1.8K 0 24

Не искам бели цветове...

Разцъфнали дръвчета по градинки,

защото мартенските студове,

ще ги превърнат в падащи снежинки.

 

Не искам Слънце да гори...

Навярно то разпалва всичките пожари...

Раждат врани нашите жени...

Пустеят влакове и гари...

 

Не искам южни ветрове...

А бури с кръв пропити.

Да продухат болни умове

на безсрамни, нагли политици.

 

Не искам щъркели сега...

Но знам - приключва дългият им полет.

Едва ли ще опазят белите крила

от багрите на нашта черна пролет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...