бармах (Леонид Стоянов) бармах (Леонид Стоянов)
1 103
5 mar 2008, 17:57

Черни щъркели

  Poesía » Civil
1.8K 0 24

Не искам бели цветове...

Разцъфнали дръвчета по градинки,

защото мартенските студове,

ще ги превърнат в падащи снежинки.

 

Не искам Слънце да гори...

Навярно то разпалва всичките пожари...

Раждат врани нашите жени...

Пустеят влакове и гари...

 

Не искам южни ветрове...

А бури с кръв пропити.

Да продухат болни умове

на безсрамни, нагли политици.

 

Не искам щъркели сега...

Но знам - приключва дългият им полет.

Едва ли ще опазят белите крила

от багрите на нашта черна пролет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0