Не искам бели цветове...
Разцъфнали дръвчета по градинки,
защото мартенските студове,
ще ги превърнат в падащи снежинки.
Не искам Слънце да гори...
Навярно то разпалва всичките пожари...
Раждат врани нашите жени...
Пустеят влакове и гари...
Не искам южни ветрове...
А бури с кръв пропити.
Да продухат болни умове
на безсрамни, нагли политици.
Не искам щъркели сега...
Но знам - приключва дългият им полет.
Едва ли ще опазят белите крила
от багрите на нашта черна пролет.
© Леонид Стоянов Все права защищены