Mar 5, 2008, 5:57 PM

Черни щъркели

  Poetry » Civic
1.8K 0 24

Не искам бели цветове...

Разцъфнали дръвчета по градинки,

защото мартенските студове,

ще ги превърнат в падащи снежинки.

 

Не искам Слънце да гори...

Навярно то разпалва всичките пожари...

Раждат врани нашите жени...

Пустеят влакове и гари...

 

Не искам южни ветрове...

А бури с кръв пропити.

Да продухат болни умове

на безсрамни, нагли политици.

 

Не искам щъркели сега...

Но знам - приключва дългият им полет.

Едва ли ще опазят белите крила

от багрите на нашта черна пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...