kriskata94 (Криси)
59 52
29 nov 2008, 0:31

Черни стъпки 

  Poesía » De amor
751 0 3
Вървя в тъмата между белите плочи
и гласове чувам зловещи,
чувам как някой крещи и се мъчи,
сякаш притиснат от клещи.
Безброй  безпомощни души,
затворени под влажната пръст,
викат, за да бъдат пуснати
и да потърсят мъст!
Дяволът ги призовава -
води битка с Бог
и бавно Бога сам остава,
а Дяволът изпада във възторг.
Черните души са много,
толкова черни, че чак ги боли!
Устремяват се към него,
ронейки кървави сълзи.
Търсят мъст във всяко цвете,
мачкат, тъпчат и ловят,
мразят всичко, дето свети,
и да пребъде злото бдят.
А аз, вървейки по тревата,
виждам втренчени очи -
те се открояват във мъглата,
но гласът зловещ мълчи.
На плочите написани са имена,
загубени далеч във тъмнината,
под имената - снимки на лицемерни лица,
които гроб до гроб подредила е съдбата!
Провалена е нечия мечта
и наранено е сърцето,
а Дяволът отправя слова
и светът превзет е от злото.

© Криси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??