Nov 29, 2008, 12:31 AM

Черни стъпки

  Poetry » Love
1K 0 3
Вървя в тъмата между белите плочи
и гласове чувам зловещи,
чувам как някой крещи и се мъчи,
сякаш притиснат от клещи.
Безброй  безпомощни души,
затворени под влажната пръст,
викат, за да бъдат пуснати
и да потърсят мъст!
Дяволът ги призовава -
води битка с Бог
и бавно Бога сам остава,
а Дяволът изпада във възторг.
Черните души са много,
толкова черни, че чак ги боли!
Устремяват се към него,
ронейки кървави сълзи.
Търсят мъст във всяко цвете,
мачкат, тъпчат и ловят,
мразят всичко, дето свети,
и да пребъде злото бдят.
А аз, вървейки по тревата,
виждам втренчени очи -
те се открояват във мъглата,
но гласът зловещ мълчи.
На плочите написани са имена,
загубени далеч във тъмнината,
под имената - снимки на лицемерни лица,
които гроб до гроб подредила е съдбата!
Провалена е нечия мечта
и наранено е сърцето,
а Дяволът отправя слова
и светът превзет е от злото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...