29.11.2008 г., 0:31

Черни стъпки

1K 0 3
Вървя в тъмата между белите плочи
и гласове чувам зловещи,
чувам как някой крещи и се мъчи,
сякаш притиснат от клещи.
Безброй  безпомощни души,
затворени под влажната пръст,
викат, за да бъдат пуснати
и да потърсят мъст!
Дяволът ги призовава -
води битка с Бог
и бавно Бога сам остава,
а Дяволът изпада във възторг.
Черните души са много,
толкова черни, че чак ги боли!
Устремяват се към него,
ронейки кървави сълзи.
Търсят мъст във всяко цвете,
мачкат, тъпчат и ловят,
мразят всичко, дето свети,
и да пребъде злото бдят.
А аз, вървейки по тревата,
виждам втренчени очи -
те се открояват във мъглата,
но гласът зловещ мълчи.
На плочите написани са имена,
загубени далеч във тъмнината,
под имената - снимки на лицемерни лица,
които гроб до гроб подредила е съдбата!
Провалена е нечия мечта
и наранено е сърцето,
а Дяволът отправя слова
и светът превзет е от злото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...