9 feb 2010, 13:54  

Черните мисли на един черен човек

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Безплътните мисли стремително летяха

в  мрака на опустялата душевна  тишина

и изгаряха като метеорити в пространството,

изпълнено от неосъществени детски мечти.

Облаци от без звучни думи покриваха тялото,

но никой не видя през пелената на бялото,

как постепенно угасна сърцето от цялото,

което бе толкова искрено в своята самота.

Шумоленето на мътните води на сълзите

бе отнесло  гласа, от цветове неподправени,

в катранено черната бездна на чувствата.

Две ръце с прекършени увиснали пръсти,

топлината и нежността отново забравили,

не усещаха истинското, което бяха създали,

под воплите на омърсените кървави пръски.

Очите не виждащи, в огъня вече угаснали,

ревниво образа на миналото бяха запазили.

Стъпки на смърт безмилостно всичко  погазиха,

сенки от прах за спомен само оставяха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...