9.02.2010 г., 13:54  

Черните мисли на един черен човек

1.2K 0 0

Безплътните мисли стремително летяха

в  мрака на опустялата душевна  тишина

и изгаряха като метеорити в пространството,

изпълнено от неосъществени детски мечти.

Облаци от без звучни думи покриваха тялото,

но никой не видя през пелената на бялото,

как постепенно угасна сърцето от цялото,

което бе толкова искрено в своята самота.

Шумоленето на мътните води на сълзите

бе отнесло  гласа, от цветове неподправени,

в катранено черната бездна на чувствата.

Две ръце с прекършени увиснали пръсти,

топлината и нежността отново забравили,

не усещаха истинското, което бяха създали,

под воплите на омърсените кървави пръски.

Очите не виждащи, в огъня вече угаснали,

ревниво образа на миналото бяха запазили.

Стъпки на смърт безмилостно всичко  погазиха,

сенки от прах за спомен само оставяха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...