viliana_popova (something else)
145 1018
17 ago 2008, 22:45

Черният вятър 

  Poesía » De amor
1815 0 10

Черният Вятър

Плъзна се от невинните очи

чиста и плаха сълза,

пазила в себе си толкова дълго

една самотна тъга...

 

И кога ще видя аз тази усмивка -

усмивка на щастливо дете.

Знам, че зад тези преструвки

там дълбоко е скрито разбито сърце.

 

Там, в бездната на душата,

криеш болката и раните от мен.

Пази всяка твоя тайна черният вятър

и досега е все така непобеден...

 

Не успях и до днес да се докосна до скритото,

черният вятър убиваше всяка надежда,

и възраждах я аз, и я убиваше той,

без дори за миг главата да свежда.

 

Но събрах в едно любовта и копнежите

и стрела от тях сътворих,

хладнокръвно с нея пронизах те

и зад черния вятър тебе открих...

 

Открих те! Онзи, до болка истински,

с усмивката на раннобудна зора,

с очите на малко наивно дете

и с душата на самотна гора.

 

Разкрих я! Твоята голяма тайна

сега ще бъде пазена от мен,

ще съм вече твоят черен вятър.

Ще съм жива единствено, за да бъда до теб.

© something else Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??