Черният вятър
Черният Вятър
Плъзна се от невинните очи
чиста и плаха сълза,
пазила в себе си толкова дълго
една самотна тъга...
И кога ще видя аз тази усмивка -
усмивка на щастливо дете.
Знам, че зад тези преструвки
там дълбоко е скрито разбито сърце.
Там, в бездната на душата,
криеш болката и раните от мен.
Пази всяка твоя тайна черният вятър
и досега е все така непобеден...
Не успях и до днес да се докосна до скритото,
черният вятър убиваше всяка надежда,
и възраждах я аз, и я убиваше той,
без дори за миг главата да свежда.
Но събрах в едно любовта и копнежите
и стрела от тях сътворих,
хладнокръвно с нея пронизах те
и зад черния вятър тебе открих...
Открих те! Онзи, до болка истински,
с усмивката на раннобудна зора,
с очите на малко наивно дете
и с душата на самотна гора.
Разкрих я! Твоята голяма тайна
сега ще бъде пазена от мен,
ще съм вече твоят черен вятър.
Ще съм жива единствено, за да бъда до теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
