Черният вятър
Черният Вятър
Плъзна се от невинните очи
чиста и плаха сълза,
пазила в себе си толкова дълго
една самотна тъга...
И кога ще видя аз тази усмивка -
усмивка на щастливо дете.
Знам, че зад тези преструвки
там дълбоко е скрито разбито сърце.
Там, в бездната на душата,
криеш болката и раните от мен.
Пази всяка твоя тайна черният вятър
и досега е все така непобеден...
Не успях и до днес да се докосна до скритото,
черният вятър убиваше всяка надежда,
и възраждах я аз, и я убиваше той,
без дори за миг главата да свежда.
Но събрах в едно любовта и копнежите
и стрела от тях сътворих,
хладнокръвно с нея пронизах те
и зад черния вятър тебе открих...
Открих те! Онзи, до болка истински,
с усмивката на раннобудна зора,
с очите на малко наивно дете
и с душата на самотна гора.
Разкрих я! Твоята голяма тайна
сега ще бъде пазена от мен,
ще съм вече твоят черен вятър.
Ще съм жива единствено, за да бъда до теб.
© something else All rights reserved.
