25 mar 2009, 13:32

Черният възел

  Poesía
982 0 2

Черният възел

Единственна си само ти
и ти си нашето сърце -
земя на нашите мечти
твориха човешките ръце!

Но когато някой гради
и пръска навред светлина -
ще се намери друг да руши,
да разорава посятите зърна!

Ти, който вдигаш ръка
срещу красотата на нашия свят,
нима не разбираш, че с твойте дела
и ти ще си жертва на своя ад?

На хиляди парчета ще се пръсне
планетното сърце, като листопад
ще се превърне, ще бъде прах
в космическия звезден град.

Сътворени от любов,
деца сме на земя богата -
мирът е нашият зов,
всички сме против войната!

Черният възел,
що затяга земята -
ще бъде развързан
от тез, що в своя живот
твориха в труд
навред красотата,
от тази тълпа милиони,
безсмъртна,
народ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитьр Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с Харпиевна - поне що се отнася до финалните две части.

    п.п. "единствеНа"
  • Поне два стиха могат да "излязат" от този стих и то с добри идеи и послания, но иска "работа"! Опитай се да кажеш същите неща, но по-кратко и по-категорично, с по-силни думи! Така посланието ти няма да се разводни от разказвателните елементи в него.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...