25 мар. 2009 г., 13:32

Черният възел

983 0 2

Черният възел

Единственна си само ти
и ти си нашето сърце -
земя на нашите мечти
твориха човешките ръце!

Но когато някой гради
и пръска навред светлина -
ще се намери друг да руши,
да разорава посятите зърна!

Ти, който вдигаш ръка
срещу красотата на нашия свят,
нима не разбираш, че с твойте дела
и ти ще си жертва на своя ад?

На хиляди парчета ще се пръсне
планетното сърце, като листопад
ще се превърне, ще бъде прах
в космическия звезден град.

Сътворени от любов,
деца сме на земя богата -
мирът е нашият зов,
всички сме против войната!

Черният възел,
що затяга земята -
ще бъде развързан
от тез, що в своя живот
твориха в труд
навред красотата,
от тази тълпа милиони,
безсмъртна,
народ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитьр Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с Харпиевна - поне що се отнася до финалните две части.

    п.п. "единствеНа"
  • Поне два стиха могат да "излязат" от този стих и то с добри идеи и послания, но иска "работа"! Опитай се да кажеш същите неща, но по-кратко и по-категорично, с по-силни думи! Така посланието ти няма да се разводни от разказвателните елементи в него.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...