25.03.2009 г., 13:32

Черният възел

987 0 2

Черният възел

Единственна си само ти
и ти си нашето сърце -
земя на нашите мечти
твориха човешките ръце!

Но когато някой гради
и пръска навред светлина -
ще се намери друг да руши,
да разорава посятите зърна!

Ти, който вдигаш ръка
срещу красотата на нашия свят,
нима не разбираш, че с твойте дела
и ти ще си жертва на своя ад?

На хиляди парчета ще се пръсне
планетното сърце, като листопад
ще се превърне, ще бъде прах
в космическия звезден град.

Сътворени от любов,
деца сме на земя богата -
мирът е нашият зов,
всички сме против войната!

Черният възел,
що затяга земята -
ще бъде развързан
от тез, що в своя живот
твориха в труд
навред красотата,
от тази тълпа милиони,
безсмъртна,
народ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитьр Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • с Харпиевна - поне що се отнася до финалните две части.

    п.п. "единствеНа"
  • Поне два стиха могат да "излязат" от този стих и то с добри идеи и послания, но иска "работа"! Опитай се да кажеш същите неща, но по-кратко и по-категорично, с по-силни думи! Така посланието ти няма да се разводни от разказвателните елементи в него.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...