2 may 2020, 17:36

Черно-бял сън

820 0 2

 

Безмълвно ме води

страхът за ръчичка.

Наоколо - мрак.

Пустота. И печал.

Нозете ми боси

покорно пристъпват.

Къде е целта,

даже не знам.

Каквото е писано

ще ме настигне.

В страшните приказки

няма финал.

Подкови-поуки

висят над камините.

Препуска херой окуцял,

без глава.

Съдба е навярно.

Проклятие древно.

Измислица в скука,

закони, нов ред.

Пророчества слепи

на орляци прииждат.

Преследват ме цяла

в сляп рикошет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...