2.05.2020 г., 17:36 ч.

Черно-бял сън 

  Поезия » Философска
517 0 2

 

Безмълвно ме води

страхът за ръчичка.

Наоколо - мрак.

Пустота. И печал.

Нозете ми боси

покорно пристъпват.

Къде е целта,

даже не знам.

Каквото е писано

ще ме настигне.

В страшните приказки

няма финал.

Подкови-поуки

висят над камините.

Препуска херой окуцял,

без глава.

Съдба е навярно.

Проклятие древно.

Измислица в скука,

закони, нов ред.

Пророчества слепи

на орляци прииждат.

Преследват ме цяла

в сляп рикошет.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??