2 мая 2020 г., 17:36

Черно-бял сън

817 0 2

 

Безмълвно ме води

страхът за ръчичка.

Наоколо - мрак.

Пустота. И печал.

Нозете ми боси

покорно пристъпват.

Къде е целта,

даже не знам.

Каквото е писано

ще ме настигне.

В страшните приказки

няма финал.

Подкови-поуки

висят над камините.

Препуска херой окуцял,

без глава.

Съдба е навярно.

Проклятие древно.

Измислица в скука,

закони, нов ред.

Пророчества слепи

на орляци прииждат.

Преследват ме цяла

в сляп рикошет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...