8 mar 2015, 3:18  

Черно- червено

  Poesía » Otra
553 0 6

 

 

 

Цяла вечер я милвам със нож.

Цветът ѝ е опадал- грозен афион.
Плаче,  а аз съм дебелокож...
за да продължа, имам нужда само от
нейният морфин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Анабел! Аз си имам тук само вас.
  • Младен, само написаното,,от хора, които дълбоко уважавам,, е достатъчно, за да приключим. Мир!
  • Съжалявам, че невинното ми чувство за хумор е предизвикало такава остра реакция в хора, които дълбоко уважавам. Едвам сега видях, че съм коментиран като човек позволил си да нанася обиди. Бог ми е свидетел, ча най-малко съм искал да постигна подобен ефект. Очевидно е, че трябва занапред да се изразявам с помощта на препинателни знаци, а не с думи, за да възникват по-малко недоразумения.
    Извинявам се на всички, които съм наранил с коментара си.
  • Анабел... . Спри. Не влизай при лудите, дори и да си чула нещо свързано да говорят. Те говорят на друг език. Опитай се да живееш без лъжа живота си и ще разбереш, че е невъзможно, без болката да е вътре в теб да се разберете, макар и да чуваш същите думи...
    Възхитен съм аз от твоето виждане и реакция, но все още самият сега прохождам, опитвайки се душата ми да говори, а не правилата.
    Благодаря още веднъж и лека вечер
    Младен, индианеца съм аз и прякорът ми е- ,,отрязана глава,,.
    Най- много се радвам, на посещението на Виктор, защото съм сигурен, че съм допринесъл, след като ме е прочел, една роза в повече да е купил на любимата си(или след като е видял какви ги има, да си е спестил парите).
    Лека вечер
  • черно...избрах червеното за цвят.
    Светъл празник на момичето до теб!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...