8 mar 2015, 3:18  

Черно- червено

  Poesía » Otra
554 0 6

 

 

 

Цяла вечер я милвам със нож.

Цветът ѝ е опадал- грозен афион.
Плаче,  а аз съм дебелокож...
за да продължа, имам нужда само от
нейният морфин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Анабел! Аз си имам тук само вас.
  • Младен, само написаното,,от хора, които дълбоко уважавам,, е достатъчно, за да приключим. Мир!
  • Съжалявам, че невинното ми чувство за хумор е предизвикало такава остра реакция в хора, които дълбоко уважавам. Едвам сега видях, че съм коментиран като човек позволил си да нанася обиди. Бог ми е свидетел, ча най-малко съм искал да постигна подобен ефект. Очевидно е, че трябва занапред да се изразявам с помощта на препинателни знаци, а не с думи, за да възникват по-малко недоразумения.
    Извинявам се на всички, които съм наранил с коментара си.
  • Анабел... . Спри. Не влизай при лудите, дори и да си чула нещо свързано да говорят. Те говорят на друг език. Опитай се да живееш без лъжа живота си и ще разбереш, че е невъзможно, без болката да е вътре в теб да се разберете, макар и да чуваш същите думи...
    Възхитен съм аз от твоето виждане и реакция, но все още самият сега прохождам, опитвайки се душата ми да говори, а не правилата.
    Благодаря още веднъж и лека вечер
    Младен, индианеца съм аз и прякорът ми е- ,,отрязана глава,,.
    Най- много се радвам, на посещението на Виктор, защото съм сигурен, че съм допринесъл, след като ме е прочел, една роза в повече да е купил на любимата си(или след като е видял какви ги има, да си е спестил парите).
    Лека вечер
  • черно...избрах червеното за цвят.
    Светъл празник на момичето до теб!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...