Черно- червено
Цяла вечер я милвам със нож.
Цветът ѝ е опадал- грозен афион.
Плаче, а аз съм дебелокож...
за да продължа, имам нужда само от
нейният морфин.
© Станислав Русев All rights reserved.
Цяла вечер я милвам със нож.
Цветът ѝ е опадал- грозен афион.
Плаче, а аз съм дебелокож...
за да продължа, имам нужда само от
нейният морфин.
© Станислав Русев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...