8.03.2015 г., 3:18  

Черно- червено

550 0 6

 

 

 

Цяла вечер я милвам със нож.

Цветът ѝ е опадал- грозен афион.
Плаче,  а аз съм дебелокож...
за да продължа, имам нужда само от
нейният морфин.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Анабел! Аз си имам тук само вас.
  • Младен, само написаното,,от хора, които дълбоко уважавам,, е достатъчно, за да приключим. Мир!
  • Съжалявам, че невинното ми чувство за хумор е предизвикало такава остра реакция в хора, които дълбоко уважавам. Едвам сега видях, че съм коментиран като човек позволил си да нанася обиди. Бог ми е свидетел, ча най-малко съм искал да постигна подобен ефект. Очевидно е, че трябва занапред да се изразявам с помощта на препинателни знаци, а не с думи, за да възникват по-малко недоразумения.
    Извинявам се на всички, които съм наранил с коментара си.
  • Анабел... . Спри. Не влизай при лудите, дори и да си чула нещо свързано да говорят. Те говорят на друг език. Опитай се да живееш без лъжа живота си и ще разбереш, че е невъзможно, без болката да е вътре в теб да се разберете, макар и да чуваш същите думи...
    Възхитен съм аз от твоето виждане и реакция, но все още самият сега прохождам, опитвайки се душата ми да говори, а не правилата.
    Благодаря още веднъж и лека вечер
    Младен, индианеца съм аз и прякорът ми е- ,,отрязана глава,,.
    Най- много се радвам, на посещението на Виктор, защото съм сигурен, че съм допринесъл, след като ме е прочел, една роза в повече да е купил на любимата си(или след като е видял какви ги има, да си е спестил парите).
    Лека вечер
  • черно...избрах червеното за цвят.
    Светъл празник на момичето до теб!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...