3 jul 2008, 15:20

Черно и бяло

  Poesía » Otra
920 0 5
 

Светлина от мрака роди се,

в мрака светлината стопи се...

И без всякакво надмощие

се обединиха в денонощие...

 

Чрез мрака страха опознахме,

чрез светлината се осъзнахме.

Мрак и светлина в едно цяло,

като черно и бяло в едно тяло.

 

Всеки бялото обича,

под бял воал в любов се врича,

че бялото е символът за чистотата,

олицетворение за нежност на душата...

 

От мрака всеки бои се,

в мрак самочувствието ни топи се,

низки страсти беснеят,

всякакви страхове вилнеят,

 

какви ли не помисли ни връхлитат,

зли демони ни оплитат.

В мрежите им невидими попадаме,

в духовен ад пропадаме...

 

Черно и бяло!

Двата полюса сте на едно цяло,

което живот се нарича!

Ах, колко много

душата ми те обича!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...