3 jul 2008, 15:20

Черно и бяло

  Poesía » Otra
924 0 5
 

Светлина от мрака роди се,

в мрака светлината стопи се...

И без всякакво надмощие

се обединиха в денонощие...

 

Чрез мрака страха опознахме,

чрез светлината се осъзнахме.

Мрак и светлина в едно цяло,

като черно и бяло в едно тяло.

 

Всеки бялото обича,

под бял воал в любов се врича,

че бялото е символът за чистотата,

олицетворение за нежност на душата...

 

От мрака всеки бои се,

в мрак самочувствието ни топи се,

низки страсти беснеят,

всякакви страхове вилнеят,

 

какви ли не помисли ни връхлитат,

зли демони ни оплитат.

В мрежите им невидими попадаме,

в духовен ад пропадаме...

 

Черно и бяло!

Двата полюса сте на едно цяло,

което живот се нарича!

Ах, колко много

душата ми те обича!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...