Светлина от мрака роди се,
в мрака светлината стопи се...
И без всякакво надмощие
се обединиха в денонощие...
Чрез мрака страха опознахме,
чрез светлината се осъзнахме.
Мрак и светлина в едно цяло,
като черно и бяло в едно тяло.
Всеки бялото обича,
под бял воал в любов се врича,
че бялото е символът за чистотата,
олицетворение за нежност на душата...
От мрака всеки бои се,
в мрак самочувствието ни топи се,
низки страсти беснеят,
всякакви страхове вилнеят,
какви ли не помисли ни връхлитат,
зли демони ни оплитат.
В мрежите им невидими попадаме,
в духовен ад пропадаме...
Черно и бяло!
Двата полюса сте на едно цяло,
което живот се нарича!
Ах, колко много
душата ми те обича!
© Анна Попова Все права защищены