3 abr 2014, 11:05

Черно-лъскаво

  Poesía » Otra
628 0 4

Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,

дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира
раненото ми его. Но намирам

забитите в прасците ми ченета,
като от екзотично насекомо. Светва
в главата ми стремеж да сграбча

с два пръста твърдокрилото капаче
на твоята обвивка и в морето
да те изхвърля, там, където

да се издигна в моето нагоре
не ще попречиш. За това се моля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...