Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,
дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира
раненото ми его. Но намирам
забитите в прасците ми ченета,
като от екзотично насекомо. Светва
в главата ми стремеж да сграбча
с два пръста твърдокрилото капаче
на твоята обвивка и в морето
да те изхвърля, там, където
да се издигна в моето нагоре
не ще попречиш. За това се моля.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
