Apr 3, 2014, 11:05 AM

Черно-лъскаво 

  Poetry » Other
463 0 4

Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,

дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира
раненото ми его. Но намирам

забитите в прасците ми ченета,
като от екзотично насекомо. Светва
в главата ми стремеж да сграбча

с два пръста твърдокрилото капаче
на твоята обвивка и в морето
да те изхвърля, там, където

да се издигна в моето нагоре
не ще попречиш. За това се моля.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??