Черно-лъскаво
Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,
дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира
раненото ми его. Но намирам
забитите в прасците ми ченета,
като от екзотично насекомо. Светва
в главата ми стремеж да сграбча
с два пръста твърдокрилото капаче
на твоята обвивка и в морето
да те изхвърля, там, където
да се издигна в моето нагоре
не ще попречиш. За това се моля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
