670301 (Павлина Гатева)
1387 361
3.04.2014 г., 11:05 ч.

Черно-лъскаво 

  Поезия » Друга
464 0 4

Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,

дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира
раненото ми его. Но намирам

забитите в прасците ми ченета,
като от екзотично насекомо. Светва
в главата ми стремеж да сграбча

с два пръста твърдокрилото капаче
на твоята обвивка и в морето
да те изхвърля, там, където

да се издигна в моето нагоре
не ще попречиш. За това се моля.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??