30 nov 2007, 8:38

Черно на моята Родина

Poesía » Filosófica

1.5K 0 4

На моята Родина

Спи, спи кученце.

Кръвта ти по асфалта бавно тече.

Като дете, със тебешир, от нея ще нарисувам

кърваво слънце над сиво небе.

От козината ти ще си направя дреха,

за да отида на абитуриентския си бал

и първа - като пепеляшка - там ще бъда.

Там, до часовника, във времето полетял.

Спи, спи кученце.

Звездите ще огряват твоя кратък сън,

а после, когато се събудиш,

пак ще подгониш опашчицата си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rosen_dream (Росен Яворов)

Поздравления за идеята...И мерси за хубавите коментари...Очаквам още стихове..

2008-01-20T18:22:26+02:00
RalitsaAleksandrova (Ралица Александрова)

Видях много такива кучета ,но също така видях едно много добро кученце в очите на всеки човек, който живее тук. Един много жален и смирен поглед, очакващ да получи остатъка от обяда на някое угоено прасе. Едно улично куче, което е изоставено от всички и нищо не може да промени, защото няма хъс и злоба, и най-вече защото никога няма да се почувства гордо и да си помисли, че заслужава по-добър живот. Както се казва "Свободата е на върха на копието ,но отдавна хората в България са забравили за това.

2007-12-02T01:16:25+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Раличка,бе,не така!Само на 26,а толкова мъдра!Специални поздрави!И обич

2007-11-30T13:44:36+02:00
petrokam (Петър Варчев)

ГЕНИАЛНО. ПОКЛОН.

2007-11-30T09:29:06+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0