RalitsaAleksandrova (Ралица Александрова)
14 148
30 нояб. 2007 г., 08:38

Черно на моята Родина 

  Поэзия » Философская
1077 0 4
 

На моята Родина

 

Спи, спи кученце.

Кръвта ти по асфалта бавно тече.

Като дете, със тебешир, от нея ще нарисувам

кърваво слънце над сиво небе.

 

От козината ти ще си направя дреха,

за да отида на абитуриентския си бал

и първа - като пепеляшка - там ще бъда.

Там, до часовника, във времето полетял.

 

Спи, спи кученце.

Звездите ще огряват твоя кратък сън,

а после, когато се събудиш,

пак ще подгониш опашчицата си.

© Ралица Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за идеята...И мерси за хубавите коментари...Очаквам още стихове..
  • Видях много такива кучета ,но също така видях едно много добро кученце в очите на всеки човек, който живее тук. Един много жален и смирен поглед, очакващ да получи остатъка от обяда на някое угоено прасе. Едно улично куче, което е изоставено от всички и нищо не може да промени, защото няма хъс и злоба, и най-вече защото никога няма да се почувства гордо и да си помисли, че заслужава по-добър живот. Както се казва "Свободата е на върха на копието ,но отдавна хората в България са забравили за това.
  • Раличка,бе,не така!Само на 26,а толкова мъдра!Специални поздрави!И обич
  • ГЕНИАЛНО. ПОКЛОН.
Предложения
: ??:??