Nov 30, 2007, 8:38 AM

Черно на моята Родина 

  Poetry » Phylosophy
1184 0 4
 

На моята Родина

 

Спи, спи кученце.

Кръвта ти по асфалта бавно тече.

Като дете, със тебешир, от нея ще нарисувам

кърваво слънце над сиво небе.

 

От козината ти ще си направя дреха,

за да отида на абитуриентския си бал

и първа - като пепеляшка - там ще бъда.

Там, до часовника, във времето полетял.

 

Спи, спи кученце.

Звездите ще огряват твоя кратък сън,

а после, когато се събудиш,

пак ще подгониш опашчицата си.

© Ралица Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления за идеята...И мерси за хубавите коментари...Очаквам още стихове..
  • Видях много такива кучета ,но също така видях едно много добро кученце в очите на всеки човек, който живее тук. Един много жален и смирен поглед, очакващ да получи остатъка от обяда на някое угоено прасе. Едно улично куче, което е изоставено от всички и нищо не може да промени, защото няма хъс и злоба, и най-вече защото никога няма да се почувства гордо и да си помисли, че заслужава по-добър живот. Както се казва "Свободата е на върха на копието ,но отдавна хората в България са забравили за това.
  • Раличка,бе,не така!Само на 26,а толкова мъдра!Специални поздрави!И обич
  • ГЕНИАЛНО. ПОКЛОН.
Random works
: ??:??