Черно наметало
В душата ми се вихрят огнени стихии,
а очите бълват проливни дъждове.
Сърцето ми рисува безсмислени картини
с облаци във мрачното небе.
Изскача от устата всяка дума,
замръзнала, покрита с тънък лед.
Змиите тихо плъзват се след нея,
да захапят всичко, застанало отпред.
От днес натам ще виждам в черно- бяло,
за мен светът изгуби своите цветове.
Завих се тихо с мрачно наметало,
да прикрия всички грозни страхове.
Така заточен огънят в мен остава
леко да подгрява замръзналата кръв.
Че очите плачат вече със отрова,
а що попадне в ръцете ми, е стръв.
© Владимир Петков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Със сигурност е така. Благодаря ти за хубавите думи! Поздрави
-
Времето лекува, това наметало ще падне, рано или късно!Харесах!
-
Благодаря, радвам се, че ви харесва. Поздрави
-
Да, определено добре почувствана чернота (!) и добре описана
"Завих се тихо с мрачно наметало"... и всичко потъва Много ми харесва тоя момент -
Прекрасно е! Стиховете наистина ме докоснаха и ми подействаха дори като огледало! Имат силно въздействие, сигурен съм че не само над мен. Поздрави!
-
Благодаря за хубавите думи. Поздрави и за вас
-
Душата ми, огън е
погледни, кръвта ме вика
плача, отровен съм!
Пепел...въгленче си ти! -
Хареса ми, но не се заричай! Пак ще се появят цветовете някой ден! Поздрав!
-
Благодаря, радвам се
-
Поздрави, хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
