6.08.2012 г., 14:48 ч.

Черно наметало 

  Поезия » Друга
1489 0 10
В душата ми се вихрят огнени стихии,
а очите бълват проливни дъждове.
Сърцето ми рисува безсмислени картини
с облаци във мрачното небе.
Изскача от устата всяка дума,
замръзнала, покрита с тънък лед.
Змиите тихо плъзват се след нея,
да захапят всичко, застанало отпред.
От днес натам ще виждам в черно- бяло,
за мен светът изгуби своите цветове.
Завих се тихо с мрачно наметало,
да прикрия всички грозни страхове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Предложения
: ??:??