Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
6.08.2012 г., 14:48 ч.

Черно наметало 

  Поезия » Друга
1355 0 10

В душата ми се вихрят огнени стихии,
а очите бълват проливни дъждове.
Сърцето ми рисува безсмислени картини
с облаци във мрачното небе.

Изскача от устата всяка дума,
замръзнала, покрита с тънък лед.
Змиите тихо плъзват се след нея,
да захапят всичко, застанало отпред.

От днес натам ще виждам в черно- бяло,
за мен светът изгуби своите цветове.
Завих се тихо с мрачно наметало,
да прикрия всички грозни страхове.

Така заточен огънят в мен остава
леко да подгрява замръзналата кръв.
Че очите плачат вече със отрова,
а що попадне в ръцете ми, е стръв.

© Владимир Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??