Черно наметало
В душата ми се вихрят огнени стихии,
а очите бълват проливни дъждове.
Сърцето ми рисува безсмислени картини
с облаци във мрачното небе.
Изскача от устата всяка дума,
замръзнала, покрита с тънък лед.
Змиите тихо плъзват се след нея,
да захапят всичко, застанало отпред.
От днес натам ще виждам в черно- бяло,
за мен светът изгуби своите цветове.
Завих се тихо с мрачно наметало,
да прикрия всички грозни страхове.
Така заточен огънят в мен остава
леко да подгрява замръзналата кръв.
Че очите плачат вече със отрова,
а що попадне в ръцете ми, е стръв.
© Владимир Петков All rights reserved.
