15 oct 2007, 10:19

Чернова-белова

  Poesía
896 0 19
Навън заваля със звъна на капчука!
Безлюбовно, пропиляно вятър задуха!
А аз искам да балансирам нещата:
звъна от капчука, съсъка от вятъра!
                                           (в тишината)
Заради нежния прибой на топлината,
минаваща през порите, още и още!
                                           (на черновата)
Заради ВЪЗДУХА, разтопявам се в него,
                                           (без остатък)
щастлива, безумно-луда и малко,
                                           (със боязън).
Заради СЛЪНЦЕТО, подпалващо
росата, локвите и тревата,
                                        (със зноя,  Земята)!
Заради ЗЕМЯТА и вечния СВЯТ,
 зеленината и гората,
                                       (нанасям на беловата)!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...