24 abr 2015, 19:34

Чертата 

  Poesía » Del paisaje
442 0 2

Коя ръка, днес утрото извела
от тъмните завеси на нощта,
бе дръпнала чертата слънцечела
в небето, над комините в града?

 

Отдолу струйки дим са я подпрели,
отгоре - бели ангели сноват,
а тя виси тъй права и къде ли
опира двата края в стръмен скат?

 

Бог искаше навярно да ни каже
с граничната си облачна черта,
че има свят красив и свят прокажен,
а пропускът е чистата душа.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??