Чертата
Коя ръка, днес утрото извела
от тъмните завеси на нощта,
бе дръпнала чертата слънцечела
в небето, над комините в града?
Отдолу струйки дим са я подпрели,
отгоре - бели ангели сноват,
а тя виси тъй права и къде ли
опира двата края в стръмен скат?
Бог искаше навярно да ни каже
с граничната си облачна черта,
че има свят красив и свят прокажен,
а пропускът е чистата душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
