12 jun 2020, 13:37

Черупка

  Poesía
1.1K 1 0

 

Тази желана, тази прекрасна черупка,
изваяна от мрамор, чиста красота.
Аз исках я, исках, тя мене пречупи,
следвах, търсех начин да я споделя.

 

Черупката омайна, цвят на пролет,
тя грееше в моето детство безспир,
и когато докоснах я, аз не можех
да се откъсна, вярвах, чуствах мир.

 

И когато тази черупка, разпука се,
когато се гмурнах в нейната душа,
аз не намерих насита, излъгах се,
аз намерих бездънна, безкрайна празнота...

 

 

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (XVII)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Цветинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...