Jun 12, 2020, 1:37 PM

Черупка

  Poetry
1.1K 1 0

 

Тази желана, тази прекрасна черупка,
изваяна от мрамор, чиста красота.
Аз исках я, исках, тя мене пречупи,
следвах, търсех начин да я споделя.

 

Черупката омайна, цвят на пролет,
тя грееше в моето детство безспир,
и когато докоснах я, аз не можех
да се откъсна, вярвах, чуствах мир.

 

И когато тази черупка, разпука се,
когато се гмурнах в нейната душа,
аз не намерих насита, излъгах се,
аз намерих бездънна, безкрайна празнота...

 

 

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (XVII)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Цветинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...