Тази желана, тази прекрасна черупка,
изваяна от мрамор, чиста красота.
Аз исках я, исках, тя мене пречупи,
следвах, търсех начин да я споделя.

Черупката омайна, цвят на пролет,
тя грееше в моето детство безспир,
и когато докоснах я, аз не можех
да се откъсна, вярвах, чуствах мир.

И когато тази черупка, разпука се,
когато се гмурнах в нейната душа,
аз не намерих насита, излъгах се,
аз намерих бездънна, безкрайна празнота...

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (XVII)