Тази желана, тази прекрасна черупка,
изваяна от мрамор, чиста красота.
Аз исках я, исках, тя мене пречупи,
следвах, търсех начин да я споделя.
Черупката омайна, цвят на пролет,
тя грееше в моето детство безспир,
и когато докоснах я, аз не можех
да се откъсна, вярвах, чуствах мир.
И когато тази черупка, разпука се,
когато се гмурнах в нейната душа,
аз не намерих насита, излъгах се,
аз намерих бездънна, безкрайна празнота... ...