12.06.2020 г., 13:37

Черупка

1.1K 1 0

 

Тази желана, тази прекрасна черупка,
изваяна от мрамор, чиста красота.
Аз исках я, исках, тя мене пречупи,
следвах, търсех начин да я споделя.

 

Черупката омайна, цвят на пролет,
тя грееше в моето детство безспир,
и когато докоснах я, аз не можех
да се откъсна, вярвах, чуствах мир.

 

И когато тази черупка, разпука се,
когато се гмурнах в нейната душа,
аз не намерих насита, излъгах се,
аз намерих бездънна, безкрайна празнота...

 

 

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (XVII)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Цветинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....