Червен светофар

На светофар червен под дъжд ли спирам,

на отдих по принуда посветил

минута-две, пак повод си намирам

да почовъркам в интравертен стил

палитрата от спомени позната –

бръмчи един досаден кат муха,

друг с нокти дълги дърпа пицикато,

пробождащо сърцето и слуха.

Макар от мисълта изтласкан в мрака,

напомня ми безмилостно това,

на светофар червен че често чакам,

в застой, в рутина здраво закован,

че с капеде живея минимално,

с присъствие фиктивно в този свят,

заложбите от темата астрална

оставил да заспиват и мълчат.

И по стъклото капките почукват –

какво ли еня ги е тях за мен ?

Зелено дадоха. Колата хуква

към следващия светофар червен.