Червен светофар
На светофар червен под дъжд ли спирам,
на отдих по принуда посветил
минута-две, пак повод си намирам
да почовъркам в интравертен стил
палитрата от спомени позната –
бръмчи един досаден кат муха,
друг с нокти дълги дърпа пицикато,
пробождащо сърцето и слуха.
Макар от мисълта изтласкан в мрака,
напомня ми безмилостно това,
на светофар червен че често чакам,
в застой, в рутина здраво закован,
че с капеде живея минимално,
с присъствие фиктивно в този свят,
заложбите от темата астрална
оставил да заспиват и мълчат.
И по стъклото капките почукват –
какво ли еня ги е тях за мен ?
Зелено дадоха. Колата хуква
към следващия светофар червен.
© Владимир Костов Всички права запазени