8 oct 2006, 11:38

червена луна

  Poesía
1K 0 4
Червена луна се окъпа,
в неоновият град,
същата червена луна,
която окъпа и хората
в зората на рождението.

Лек, фин, романс
се разстла над оживеният,
забързан, красиво прелюдеичен
град.

Доста двойки излезнаха,
да се полюбуват
на червеният феномен,
не очакваха някой супермен,
но усмивки породи
спокойната луна.

С пукот от разчупващ се,
черен, леко тръпчив
и меко сладък шоколад,
нежността се представи.

Червен, ефирен, копринен
шал се увива около
прежаднелите за
любовта тела.

И ето червената луна
как на хората помогна
да открият за миг поне
магията на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мислех за теб
  • С пукот от разчупващ се,
    черен, леко тръпчив
    и меко сладък шоколад,
    нежността се представи.


    Много хубав стих!
  • Благодаря за двойката.Но били ми показал верният за мен път?Или ще ме оставиш да се лутам из творчеството си,докато не изхабя и последната си сила,и не бъда забравен во веки.
  • Интересен стих и стил ...

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...