8 nov 2020, 20:12

Червена роза 

  Poesía » Otra
609 0 5

Все още си цъфти в студа,

червена, ароматна, дива.

Не плаши я дори снегът,

потръпва в рокля кадифе.

 

Снежинка плахо я целува.

И вятър тихо и шепти.

Роса очите и отмива.

След дъжд стъблото и блести.

 

С листенца плахо ни помаха,

усмина ни се със очи.

Сред тая бяла тишина

жадува следващата пролет.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??