Все още си цъфти в студа,
червена, ароматна, дива.
Не плаши я дори снегът,
потръпва в рокля кадифе.
Снежинка плахо я целува.
И вятър тихо и шепти.
Роса очите и отмива.
След дъжд стъблото и блести.
С листенца плахо ни помаха,
усмина ни се със очи.
Сред тая бяла тишина
жадува следващата пролет.
© Румяна Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
