8.11.2020 г., 20:12 ч.

Червена роза 

  Поезия » Друга
446 0 5

Все още си цъфти в студа,

червена, ароматна, дива.

Не плаши я дори снегът,

потръпва в рокля кадифе.

 

Снежинка плахо я целува.

И вятър тихо и шепти.

Роса очите и отмива.

След дъжд стъблото и блести.

 

С листенца плахо ни помаха,

усмина ни се със очи.

Сред тая бяла тишина

жадува следващата пролет.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??