18 abr 2009, 0:17

Червена роза

  Poesía » Otra
735 0 1

 

       Червена роза

 

Защо разплаках теб пред нея?

Заслужаваш ли го ти?

Какво направих - аз не зная?

Грешката ми ти прости.

 

Денят ме буди с теб до мен -

така де - споменът върви.

Нощта затваря ме пред теб,

сърцето ми кърви.

 

Червена роза аз поднасям,

очите ти да са искри.

И времето сега е спряло,

чака отговора ти.

 

Колко много ми тежи,

че не докосвам твоите ръце.

Къде остави, ти кажи,

ключа към твоето сърце?

 

Болката в мен крещи -

"какво направи с любовта"

по-истинска и от мечти,

като преливаща река.

 

Червена роза аз поднасям,

очите ти да са искри.

И времето сега е спряло,

чака отговора ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...