Червена роза
Червена роза
Защо разплаках теб пред нея?
Заслужаваш ли го ти?
Какво направих - аз не зная?
Грешката ми ти прости.
Денят ме буди с теб до мен -
така де - споменът върви.
Нощта затваря ме пред теб,
сърцето ми кърви.
Червена роза аз поднасям,
очите ти да са искри.
И времето сега е спряло,
чака отговора ти.
Колко много ми тежи,
че не докосвам твоите ръце.
Къде остави, ти кажи,
ключа към твоето сърце?
Болката в мен крещи -
"какво направи с любовта"
по-истинска и от мечти,
като преливаща река.
Червена роза аз поднасям,
очите ти да са искри.
И времето сега е спряло,
чака отговора ти.
© Васил Найденов All rights reserved.
