Червена роза

Защо разплаках теб пред нея?

Заслужаваш ли го ти?

Какво направих - аз не зная?

Грешката ми ти прости.

Денят ме буди с теб до мен -

така де - споменът върви.

Нощта затваря ме пред теб,

сърцето ми кърви.

Червена роза аз поднасям,

очите ти да са искри.

И времето сега е спряло,

чака отговора ти.

Колко много ми тежи,

че не докосвам твоите ръце.

Къде остави, ти кажи,

ключа към твоето сърце?

Болката в мен крещи -

"какво направи с любовта"

по-истинска и от мечти,

като преливаща река.

Червена роза аз поднасям,

очите ти да са искри.

И времето сега е спряло,

чака отговора ти.