Нел (Наталия Иванова)
95 135
21 jul 2009, 8:13

Червените макове 

  Poesía
751 0 2
И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени,
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли, вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...

Наздраве!
Нека да пием!

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??