И все пак... Вечността е във пурпура на безчетните макове, приели силата от земята, в която милиарди заровени, тленни мечтатели гният... Днес ни има, а утре, оплакани, пак там... там ще се скрием, и какво, че горко сме плакали за копнежи несбъднати, мечти пропилени, изгубени, и какво от това, че като вълците нощем протягаме шии и към Луната вием ли, вием... Върху нас пак ще разцъфнат червените макове...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
не се водя от протокола... що да не вдигам наздравица с кафе?