Червените макове

21.07.2009 г., 8:13 ч.

Поезия

5.0 / 1

831 0 2

И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След дъжда
На добър път

Децата ни... децата заминават--- Билетите им – все еднопосочни... След тях остава... болката остава....
Изгубих се в посоките на дните

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Счупено синьо

Няма такава вълшебна боичка, толкова живо променливо морска – счупено връхче на молив от сричка; дет...

Още произведения »